Смята се, че на този ден студът влиза четиридесет метра в земята и вещае приближаването на пролетта. Това е един от типичните български празници, когато се чества настъпването на слънчевата сила, магичната природа на прехода между сезоните и надеждата за благоденствие и здраве през годината.

От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, дни на пречистване и подреждане, но и дни на объркване и опасности. Първите дни на март наричат Заемници или Броени дни. Те принадлежат сякаш едновременно на два периода – времето преди новото раждане на света, когато все още царят хаос и безпорядък, и след това, когато баба Марта, стара жена, като Великата богиня майка, ще извърши магическото превъплъщение. Така твърди народната митология.

В предхристиянската култура същинската Нова година започва на първи март.

За българина Марта е персонификация, символ на обновяващото начало. Ако тя е весела, и времето ще е хубаво. На покривите на къщите или на двора на плодно дръвче се слага червено платно и се оставя да стои девет дни. Щом Марта го види, цялата грейва. Посрещането на Баба Марта с червено е магическо неутрализиране на всичко лошо, което върви с нея. Червеният цвят има предпазно действие.

На първи март българката почиства къщата си. Сметта се изхвърля далеч от дома, а старата метла се запалва на двора. Ритуалът символизира изгонването на злото и подготовката за ново начало. Палят се огньове, които всички от къщата прескачат с лице към изгрева за умилостивяване на бедите и всякакви вредители. За прогонването им надалече дворът се обикаля със звънци и заклинания. Марта, която идва от гората /отвъдното/, също трябва да бъде пречистена чрез магията на огъня. Такава е целта на мартенските огньове.

Не се извършва никаква работа извън почистването на дома – да не бие град през лятото. На огъня се слага черно и опушено котле, за да няма главня по житото. Жените не месят, не шият, не перат. Не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

Каквото е времето на първи март, такова ще е през пролетта и лятото.

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен.

Бялото е символ на чистота и невинност, на радост. За българина бялото е знак за красота и светлина.

Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. То е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. Цвят на победата и живота, а също и на воинска огнена храброст. Червеното е магично и защитно, предпазва от зло и носи здраве. Такава е и магическата му сила в мартеницата.

Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво. Традиционната българска мартеничка включва различни елементи и символи: черупки от охлюви /за здраве и сила/, скилидки чесън /за предпазване от зли демони/, мъниста /против уроки/, паричка /за благополучие/.

Традиционна храна за празника е: питка с мед, тиквеник, сухи чушки с праз лук и ошав.

На 1 март празнуват Марта, Мартин, Евдокия.